На 26 октомври православните християни празнуват Димитровден, празник, посветен на Свети Димитър, древен военачалник, обявен за покровител на град Солун.

Свети Димитрий е роден в град Солун през трети век сл.н.е., по време на управлението на император Максимилиан. Императорът му заповядва да прогони християните, но той отказва и публично проповядва християнството, поради което и умира. Солунските християни го погребват тайно, а на мястото на гроба му по-късно е построена църква. Според легендата гробът на Димитрий ухаел на босилек и смирна, затова бил наречен Мироточив.

В България празникът на Свети Димитър се нарича Димитровден и според традицията с него са свързани различни обичаи. Той е в списъка на най-големите български църковни празници. В миналото хайдутите са се разделяли на Димитровден и са се събирали на Гергьовден (Св. Вмчк Георги Победоносец – 6 май). Въз основа на това сред нашите предци се е развило вярването, че в навечерието на Димитровден всеки трябва да прекара време със семейството си у дома. Също така се е вярвало, че всички големи работи трябва да бъдат завършени преди Димитровден. Най-често това се отнасяло за работата на полето и тази, която се върши навън, защото след Димитровден времето е измамно и зимата може да изненада.

Твърди се също, че този празник показва какво ще бъде времето. Ако на Димитровден е топло, зимата ще е мека, с малко изключително студени дни. Ако ли пък вали сняг, се смята, че ще се задържи до април.