Официалните празници в България са общи поначало за всички работници и служители. Социалното им предназначение е да се окаже обществена почит и уважение към определни важни исторически, политически, културни и други значими събития. Предоставят се ежегодно и са точно определени в чл. 154, ал. 1 КТ.
Определят се по два начина:
- с фиксирани дати и
- според източноправославния християнски религиозен календар.
През официалните празници (празнични дни) работниците и служителите не са длъжни да работят по трудовите си правоотношения. По изключение през тези дни се допуска работа в предприятия с непрекъсваем производствен процес или за осигуряване нормалното обслужване на населението. За работа в празнични дни се заплаща трудово възнаграждение в двоен размер (чл. 264 КТ).
Платен годишен отпуск
Всеки работник или служител има право на основен редовен платен годишен отпуск. Минималната му продължителност е определена в чл. 155, ал. 4 КТ на 20 работни дни. По-голям размер без ограничение на максималната продължителност може да се установява с колективен трудов договор и по индивидуално споразумение между страните по трудовото правоотношение.
Съществува и удължен редовен платен годишен отпуск, чиято продължителност е по-голяма от продължителността на основния редовен платен годишен отпуск, но той се предоставя при изрично предвидени в законодателството основания. Такива могат да бъдат:
- възрастта на работника или служителя (чл. 305, ал. 4 КТ) – при непълнолетие 26 работни дни;
- здравното състояние на работника или служителя (чл. 319 КТ) – при намалена работоспособност не по-малко от 50 на сто.
Oбявени от МОН ученически ваканции
При решението да се съчетае отпуската с почивните дни, важен фактор, особено за родителите на ученици, е да се погледне кои дни МОН е отредило за ваканции и неучебни дни през съответната година.
