Лазаровден

Имен ден празнуват: Лазар, Лазарина, Лазо, Лазе, Лазарка

Лазаровден няма постоянен ден в календара, но винаги се празнува в събота преди Цветница (Връбница) и една седмица преди Великден. Нарича се още Лазарова събота. Характерни за празника са три обредни ритуала – лазаруване, избиране на кумица и буйното несключено хоро буенек (буенец).

Според народния обичай, денят, в който възкръснал Лазар, се почита като ден на нивите, пасбищата и горите. Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарските обичаи на мъжете.

На този празник цялата къща се украсява със свежи цветя. Жените отрано омесват обредни хлябове, питки и малки хлебчета, които се раздават на самия празник.

Лазаровден се свързва с един от най-колоритните български обичаи  – лазаруването. В него взимат участие само млади момичета между 8 и 17 години, които се наричат лазарки. Рано сутринта, пременени в нови одежди и закичени с венци от свежи цветя, те се събират на мегдана, където танцуват ритуално моминско хоро, наречено „Буенек“. То се води от най-възрастната мома, която държи в ръцете си тояга.

Девойките тръгват да лазаруват, като обикалят домовете и пеят на стопаните, като им пожелават здраве, щастие и плодородие. На изпроводяк стопаните им раздават погача с мед, за да има берекет. Вярва се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена. Ако даден дом е подминат от лазарките, това е лош знак.